Аспарагус

Аспарагус (Asparagus officinalis L.)

Аспарагус (Asparagus officinalis L.)

Синоними. Зайча сянка, самодивска метла, медицинска аспержа.
Разпространение. Расте из ливадите, храсталаците и гористите из цялата страна.
Използваема част. Предимно надземната част, събирана по време на цъфтежа (април-май). Суши се на проветриво място. Коренищата се вадят през есента или рано напролет. След като се почистят, се изсушават в сушилня.
Химичен състав. Стъблото съдържа тирозин, аспарагин, витамин С, янтарна киселина. Коренището съдържа аспарагин, аргинин, хелидонова киселина, сапонини, флавоновоиди.
Действие. Има пикочогонно действие, забавя сърдечната дейност, леко понижава кръвното налягане, вследствие разширение на кръвоносните съдове. Има данни, че намалява кръвната захар, увеличава млякото у кърмачки, облекчава уринирането. Приложение. При високо кръвно налягане, сърдечни отоци, при бъбречни камъни, хипертрофия на простатата, диабет, хемороиди и др.
Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се заливат с 250 мл вряща вода. Ври 5 минути, по 1 кафена чашка 2-3 пъти на ден. Коренището се вари до 10 минути. Билката е противопоказана при остро възпаление на бъбреците!

Аспарагус (Asparagus officinalis L.)

Планинска Арника

Арника – планинска (Arnica montana L.)

Арника – планинска (Arnica montana L.)

Синоними. Баранник.
Разпространение. Вирее по влажни горски и планински места из средна Европа. Цъфти през юни-юли.
Използваема част. Предимно цветовете, по-малко надземната част и още по-рядко корените.
Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, горчиво негликозидно вещество, смола, анулин, танини, галусова киселина, каротиноиди и др.
Действие. При вътрешно приложение, на запарки, извлеци и тинктури, билката притежава температуропонижаващо и пикочогонно действие. При външно приложение оказва противовъзпалително и противомикробно действие.
Приложение. При гнойни кожни инфекции, кървящи рани, натъртвания. Спиртен извлек от корените на арниката може да се употреби при припадъци, след черепномозъчни травми, изтощителни боледувания, при смутено кръвоснабдяване на крайниците и др.
Начин на употреба. Най-често се използва тинктура, като се употребява по 20-30 капки в 1 кафена чашка вода няколко пъти на ден. Запарка се приготвя като се залеят 2 супени лъжици от билката с 600 мл вода. Престоява 30 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно. Могат да се правят и компреси с тинктурата локално при изкълчване, кръвоизливи и натъртване.

Внимание! Билката е силно отровна и се назначава само под контрол на лекар!

Аралия

Аралия (Aralia mandshurica Maxim)

Аралия (Aralia mandshurica Maxim)

Разпространение. Вирее в гористи места, по поляни и пустеещи места.
Използваема част. Корените на растението.
Химичен състав. Съдържа тритерпенови глюкозиди, етерично масло, алкалоида аралин, смолисти вещества и др.
Действие. Извлеците от корена на аралията оказват възбуждащо централната нервна система действие, повишават физическата активност.
Приложение. При отпадналост, депресия, умствена и физическа преумора, ниско кръвно налягане, неврастения, полова слабост и др. Да се избягва при високо кръвно налягане, безсъние, повишена нервна възбудимост. Начин на употреба. Спиртен извлек от корените на аралията ce приготовлява в съотношение 1:5. Взема се по 30-40 в 1 кафена чашка вода 3 пъти на ден в продължение на 4-6 седмици.

 

Ангелика

Ангелика (Angelica archangelica L.)

Ангелика (Angelica archangelica L.)

Синоними. Лечебна пищялка.
Разпространение. Расте по влажни ливади и мочурливи места, покрай речни брегове. Цъфти през лятото.
Използваема част. Обикновено се използват корените и по-рядко листата, стъблото и плодовете. Беритбата на билката става през есента или пролетта. Растението има приятен аромат и леко горчив вкус.
Химичен състав. Корените на ангеликата съдържат етерично масло, ангелицин, ангеликова и валерианова киселина, танин, восък и др.
Действие. Възбужда апетита, стимулира стомаш креция, подобрява чревната перисталтика и по такъв начин действа газогонно. При колики в стомашно-чревни има успокояващ ефект, дължащ се на валериановата киселина. Притежава също диуретично и отхранващо действие.
Приложение. При безапетитие, намалена секреция на солна киселина в стомаха, смутено храносмилане с бронхити, трахеити, хистерия, високо кръвно налягане, жлъчни заболявания и др.
Начин на употреба. Около 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се запарват с 400 мл вряща вода. Врят още 5 минути. Сместа се прецежда и пие по 1/2 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.
Тинктура от корени се приготвя със спирт в съответношение 1:5. Употребява се по 20 капки в 1 кафена чашка вода, пъти на ден.
Освен това може да се приготви винен екстракт: 20 г сушени и ситно нарязани корени се накисват за 24 часа в 500 мл бяло вино. Сместта се разклаща често. Прецежда се и се пие по 1/2 винена чашка 2 пъти на ден преди ядене.

 

Анасон

Анасон (Pimpinella anisum L.)

Анасон (Pimpinella anisum L.)

Синоними. Анис, бедренец.
Разпространение. Градинско културно растение. Цъфти през юни и юли.
Използваема част. Плодовете се събират преди да узреят. След събирането се оставят да узреят. Плодовете са ароматни, със сладникав вкус.
Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло, което се състои в по-голямата си част от анетол, анизалдехид, анизкетон, анизова киселина. Освен това плодовете съдържат холин, белтъчини, танини, смолисти вещества, горчиви вещества, мазнини.
Действие. Анасонът притежава очистително, отхрачващо и успокояващо действие. Действа пикочогонно. Премахва спазмите в червата. Действа противовъзпалително, изгонва газовете от червата. Смята се, че разрушава камъните в бъбреците и пикочния мехур. Увеличава кърмата. Приложение. При бронхити, простуда, пресипнал глас, стомашно-чревни колики, образуване на газове, бъбречнокаменна болест, високо кръвно налягане, хълцане, при недостиг на кърма, нередовна менструация.
Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка плод от анасон се запарва с 400 мл вряща вода. Престоява 30 минути, гребява се по 1 кафена чашка преди ядене 3-4 пъти на Анасоновото масло може да се употребява по 1-2 капки с бучка захар 2-3 пъти дневно.

Алое

Алое (Aloe arborescens Mill.)

Алое (Aloe arborescens Mill.)

Синоними. Столетник, сабур.
Разпространение. Тропическо растение, което вирее из песъчливи и каменисти пустинни местности. У нас се отглежда като градинско културно растение. Има сочни, дебели листа. За медицински цели се използва растение на възраст от 3 до 5 години.
Използваема част. Листата, от които се получава пресен сок, който се стабилизира с 25° спирт (може и с 12° домашно червено вино).
Химичен състав. Листата на алоето съдържат антрахинови гликозиди, смолисти вещества, биогенни стимулатори и др.
Действие. Благодарение на съдържащите се в алоето органични вещества, е налице биостимулиращ, регенеративен и подобряващ възстановяването на клетките процес. По всяка вероятност биостимулиращото действие на алоето се дължи на активиране на ензимните процеси в организма. Предполага се, че алоето упражнява и противотуморно действие. Наличието на антрахинонови гликозиди обуславя изразения очистителен ефект в дебелите черва. Само в големи дози се наблюдава аналогично действие по отношение на тънките черва. Много високи дози могат да предизвикат аборт или кръвоизливи. Честата употреба на препарати от алое може да доведе до появата на хемороиди. Продължителната употреба може да предизвика увреждане на паренхима на бъбреците. Има и силно епителотонично действие. Предотвратява увреждания при радиация.
Приложение. При запек, лениви черва, лъчеви поражения, за общо укрепване на силите при тежки хронични заболявания, след хепатит, дизентерия, хемороиди, при злокачествени заболявания, очни заболявания, трудно зарастващи рани.
Начин на употреба. Настъргват се 150 г свежи листа от алое и се заливат с 350 мл червено домашно вино и 250 г пчелен мед. Сместа се разбърква и се оставя на тъмно и хладно място в продължение на 12 дни. Употребява се по следния начин: първите 5 дни – по 1 чаена лъжичка 2 часа и ядене 3 пъти на ден, а след това – по 1 супена лъжи-часа преди ядене 3 пъти на ден. За външно приложение ползват компреси, напоени с екстракт от алоето.

Алое (Aloe arborescens Mill.)

Акация – бяла

Акация – бяла (Robinia pseudocacia L.)

Акация – бяла (Robinia pseudocacia L.)

Синоними. Бял салкъм.
Разпространение. Вирее из цялата страна, издържа на сухи, бедни на азот и киселини почви. Отглежда се като културно растение.
Използваема част. Цветовете, листата и кората. Цветовете и листата се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка и се съхраняват на сухо място.
Химичен състав. Цветовете на бялата акация съдържат етерично масло, флавоноиди, танини. В кората се намират даровни вещества.
Действие. Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действат очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава крьвното налягане.
Приложение. Листата и цветовете се прилагат при бронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, повишена киселинност на стомашния сок, жлъчнокаменна болест, невралгии.
Начин на употреба. Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 мин. Пие се по 1 кафена чашка 2-3 пъти на ден.
Внимание! Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Акация

Шипка

шипка

Синоними. Див трендафил, див гюл, кучешка шипка.
Разпространение. Расте из храсталаците, горите и каменистите места до 1600 м надморска височина.
Използваема част. Плодовете, брани след пълното им узряване, но докато са още твърди.
Химичен състав. Плодовете съдържат витамин С, В2, провитамин А, флавоноидни гликозиди, захари, пектин, плодови киселини, танини и др.
Действие. Капиляроукрепващо, запичащо и кръвоспиращо. Билката действа пикочогонно и е полезна при задръжка на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, възпалителни процеси в бъбречните и пикочните пътища, кръв в урината, кървящи хемороиди. Има данни, че шипката понижава кръвната захар, влияе благоприятно при инфекциозен хепатит, засилва образуването на червени кръвни клетки, понижава холестерола в кръвта, повишава физическата работоспособност.
Приложение. При кръвоизливи от вътрешни органи, захарна болест, магарешка кашлица, трудно уринираане, хепатит, атеросклероза, анемия, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, хронично възпаление на бъбреците (нефрит), диария, обилна менструация, витаминен недоимък.
Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукани плодове се вари 10 минути в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.
Шипково вино се приготвя по следния начин – 500 г леко счукани сухи шипки и 500 г захар се заливат с 4 л вода. Оставя се да престои 20 дни, като съдът се разклаща ежедневно. Прецежда се и течността се пие вместо вода. Прецедените шипки могат да се използват повторно. Към шипковото вино може да се добави 1 лимон и 50 г боровинки и 250 г глогинки. При пресни плодове количеството на шипките е 1 кг.

Мащерка

Мащерката подобрява съня

 Мащерка


Помага още при различни възпаления и хрема
Мащерката се среща край пътищата и горите, още по ливадите и скалистите места.
Ароматът си, с който най-вече е известна, билката дължи на малкото съцветие от малки виолетово-розови цветчета.
С лечебна цел се използва цялата надземна част на растението, която се събира по време на цъфтеж – в месеците от май до септември, суши се и се съхранява на сухо и проветриво място.
Мащерката се използва както като общоукрепващ лек, така и с цел премахване на миризми, облекчаване на напрежението и успокояване на нервната система. Лекува травми, действайки като обезболяващо средство, използвано под формата на бани със запарка и на компреси от настойка от мащерка. При рани те се посипват с прах от изсушена и стрита билка.
С особена ефикасност растението се ползва при лечението на безсъние отново заради отпускащия и успокояващия ефект, който мащерката има.
Когато безсънието е придружено с главоболие, се препоръчват бани с топла настойка от мащерка, за които се смята, че снемат напрежението.
В козметиката мащерката също намира приложение, като особено място за нея е отделено както в съвременните парфюмерийни продукти, така и в козметиката за мъже. Голяма част от продуктите, които се предлагат за след бръснене при мъжете, се основават на антисептичното, хигиенно и освежаващо действие на растението.

Червени боровинки

Червените боровинки са 

незаменим източник на антиоксиданти

Благотворният ефект на червените боровинки за здравето е изтъкван от много народни лечители, но вече има и научно потвърждение на този факт.
Основните ползи, които червените боровинки оказват на здравето, се дължат на мощния антиоксидантен ефект, който те имат и който защитава клетките от свободните радикали в организма.
Потвърдени са здравословните свойства на плодовете при лечението на гъбични и други видове инфекции, както и при редица болести, поразяващи сърдечно-съдовата система.
До този момент различни изследвания бяха извели на преден план ефектът, който червените боровинки имат при възпаленията на пикочните пътища. Става дума за това, че редовната консумация на сок от малките плодове възпрепятства способността на бактериите, причиняващи инфекция на пикочните пътища, да се прикрепят към стените на клетъчните съдове и да разпространяват инфекцията.
Това си свойство плодът дължи на основната си съставка – проантоцианидин, която е открита от д-р Ейми Хауел и кръстена от нея.
Освен тази полезна страна на съставката, тя също така не позволява образуването на плаки по зъбите, освежава дъха и подобрява устната хигиена.
Очаква се в най-скоро време да бъдат разработени освежители за уста, които да съдържат проантоцианидин и да играят съществена роля при профилактиката на заболяванията на венците.
Редовната консумация на сок от червени боровинки е и идеалното средство за предпазване от язва, тъй като той убива H. Pylori – бактерията, причинител на болестта.

Синя тинтява

Синя Тинтява

Синята тинтява е билка, която се използва за лечението на различни състояния, засягащи апетита и храносмилателната система.
На особена популярност билката се радва заради противоглистното и противоспазматичното си действие, като едновременно с това се прилага и като апетитостимулиращ лек. Полезните страни, които растението има, усилват стомашната секреция, подобряват работата на стомашните жлези и жлъчката, като стимулират по този начин апетита. Най-често се прилага при стомашна дейност с отслабени функции, при колики в стомаха и червата, при газове, чревна атония, още при наличието на анемия и жълтеница и както вече стана дума – при паразити в червата.
Този си благодатен за здравето ефект синята тинтява дължи на съдържащите се в нея горчиви гликозиди, на ксантоните и пектина, на които е богата, на слузните вещества и така нареченото тлъсто масло. В нея се съдържат още танини, етерично масло, както и различни други полезни вещества.
Синята тинтява се среща на територията на почти цялата страна, като разпространена е най-вече в района на София, Витоша, Предбалкана и Стара планина, още из Тракойската низина, Рила, Пирин, Родопи и други планински райони у нас.
Приложението й, както вече споменахме, се свързва с лечението на определени стомашни неразположения, с липсата на апетит и проблеми с храносмилането. Синята тинтява се препоръчва още като общоукрепващо и тонизиращо средство по отношение на храносмилателната система.